Графомански пристъпи

Хайде сега и малко мои, любовни, ужасни - в сравнение с всичко друго, което възнамерявам да качвам тук. И все пак, нека бъдем поети!

-1-
Аз понякога, само понякога
ще целувам лика ти от снимката
и ще галя страните, пожълтели от времето.
И ще усещаш тогава пръстите
на септемврийското сиромашко слънце.

-2-
Красива си и сладката отрова,
която пръскаш, искам да изпия.
Две черни бездни имаш за очи
и в тях погребваш цялата ми обич.

Внимателна и много търпелива си,
докато вдишваш пушека от младостта ми.
Миришат косите ти на обгорели мечти
и с тях завързваш цялата ми воля.

Но от всичко най-много обичам петите ти,
които, боси, те водят далеч от мене,
оставят след себе си мокри следи
и името, което ще повтарям до смъртта си.

-3-
L'amour me tuait

Щурците все по-тъжни песни пеят
за нас. Нощ като гроб студена,
като последните ми лъскави сълзи
от обич. Любов от смъртта родена.

И както казват хората, на лента
минават пред очите мъртвите ми мечти.
Вятърът татуира на рамото "САМОТА",
от теб единствен спомен, слънчеви лъчи.

Je t'aimais, je t'aimais! Je t'aimais!...
Гореща, тясна, болна - тъмнината,
в бесилото на нежните илюзии
и за любов копнежи.
Измъчена от обичта,
в неделя, по залез слънце,
отпуска примката и зад дебелите стъкла,
за тебе тихо плаче... C'est pourquoi je t'aimais...
Je t'aimais....