Като стареца,
стиснал в ръцете си навит на руло вчерашен вестник,
който ще прочете от край до край,
но няма да разбере и думичка от написаното.
Защото това, което се случва в родината, отдавна вече не го засяга;
защото силните на деня не са вече онези
от неговата младост;
защото дори наизустявайки имената им,
той никога няма да ги опознае
и никога няма да разбере какви са намеренията им;
колкото и да чете за тях,
той никога няма да преодолее страхопочитанието,
което предизвикват те в старческата му душа,
която мрънкайки против беднотията
и малките пенсии,
всъщност прикрива отчаяните си вопли
за младост,
за гъвкави стави
и здрави крака,
с които да се придвижи безболезнено
до вкъщи от вестникарската будка.
До вкъщи,
където старецът ще чете
този вчерашен вестник цяла седмица
и неистово ще се мъчи да открие в него
о т г о в о р и т е
за своето съществуване.
Ето с тия ръце
и аз стискам
твойто последно любовно писмо до мене.
